Една жена на тридесет години
Една жена, когато има зад себе си не ден, не два,
а спомен във гръдта е свила за цели тридесет лета.
Когато устните познават на толкова мъже вкуса,
но истинския оценяват и жадни те за друг не са.
В мига, когато тя самата онази мисъл заличи,
че песента ù е изпята и нова няма да звучи.
И дланите ù наранени усетят топлия покой,
защото са благословени да вършат добрини безброй.
Когато мъдро превъзпита сърцето си да не скърби
и види истината скрита и в най-печалните съдби –
тогава тя е най-щастлива, и слънчев прах навред вали
и адски много ù отива да е на тридесет, нали?
Успехът предано я следва и в тъмни нощи я теши,
дори да бъде най-последна - по пътя пак ще продължи.
Повярвала в мига, ще носи билет към приказни места,
ключа към вечните въпроси и тайните на младостта.
На тридесет ли е жената – очите царствено блестят
и вдигнала си е цената до тази на живота свят.
Излъчва нежността на цвете и аромат на скъп парфюм.
Не вярва в ничии съвети, постига всичко с хъс и ум.
Вина не търси и разплата - какво и кой е взел и дал,
прегърнала е свободата - най-ценния си капитал.
Когато всички си заминат от пищното ù тържество,
когато свещите изстинат (дано след време да са сто),
остава тя - несъвършена, по чехли и с протекъл грим,
но сбрала цялата Вселена в духа си непоколебим
с най-хубавия си подарък - една усмихната следа,
събрала силата и чара на тези тридесет лета.
2007г., октомври
из ВАНИЛЕНО НЕБЕ, 2007
© Милена Белчева All rights reserved.
