ladydream77hush
53 results
Не питай днес какво ми се е случило
и вдишвам тежки сажди, вместо въздух.
Душата ми е явно само чучело,
щом всички от живота ми отблъсква!
Не ми подавай къшейче емпатия, ...
и вдишвам тежки сажди, вместо въздух.
Душата ми е явно само чучело,
щом всички от живота ми отблъсква!
Не ми подавай къшейче емпатия, ...
389
2
Тихо е. Ветрецът само шушне
сънища из облачните ниви.
Още миг - и меко ще ме гушне
споменът за полети щастливи.
Пак, нима, не ще ги преживея – ...
сънища из облачните ниви.
Още миг - и меко ще ме гушне
споменът за полети щастливи.
Пак, нима, не ще ги преживея – ...
459
1
3
Чаках те девет лета, но яви се -
слънчево зайче по юнските скули.
И те обиквах - по-силно от мисъл,
с всичките свои безброй молекули.
Милвах косата ти - нежна пшеница, ...
слънчево зайче по юнските скули.
И те обиквах - по-силно от мисъл,
с всичките свои безброй молекули.
Милвах косата ти - нежна пшеница, ...
465
3
Изсвирих си пръстите...Този свят няма мелодия.
Единствено призрачен шум и безрадостен смях.
Посях си крилете, от ранни градушки прободени.
Безплодното семе на всяка вина - разпилях.
Защо е ключа, който даваш ми в знак на доверие? ...
Единствено призрачен шум и безрадостен смях.
Посях си крилете, от ранни градушки прободени.
Безплодното семе на всяка вина - разпилях.
Защо е ключа, който даваш ми в знак на доверие? ...
442
4
Не зная доколко годините имат значение,
щом всички накрая животът без жал ще смете.
Приключва и почва денят с неизбежно учение,
но вече не си онова доверчиво дете.
Поглеждаш ме днес пълнолетно и дръзко отгоре, ...
щом всички накрая животът без жал ще смете.
Приключва и почва денят с неизбежно учение,
но вече не си онова доверчиво дете.
Поглеждаш ме днес пълнолетно и дръзко отгоре, ...
2992
1
8
Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревога преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта – разпилени са. ...
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревога преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта – разпилени са. ...
875
2
4
Откога все сме тук, колко пъти си тръгваме?
Ту пробожда, ту гали на съдбата осилът.
И душата ми днес по-ронлива от въглен е -
пресушила морета и върхари сломила.
Щом я погне светът, ще свали тихо лодена ...
Ту пробожда, ту гали на съдбата осилът.
И душата ми днес по-ронлива от въглен е -
пресушила морета и върхари сломила.
Щом я погне светът, ще свали тихо лодена ...
441
Да, безразсъдна съм. И уязвима.
Сбирам трошици от чужди трапези.
Но в неуюта на дългата зима,
даже най-дребният жест е полезен:
песничка в утрото - да ме разсъни, ...
Сбирам трошици от чужди трапези.
Но в неуюта на дългата зима,
даже най-дребният жест е полезен:
песничка в утрото - да ме разсъни, ...
508
6
"... хайде, тръгвам!" - и ето, заблестяха внезапно
всички изгреви смели - от среднощ до един.
Този град се изгуби и притихнало капна,
строгостта си превърнал в разтопен парафин.
И завоите остри преминаваха в преки, ...
всички изгреви смели - от среднощ до един.
Този град се изгуби и притихнало капна,
строгостта си превърнал в разтопен парафин.
И завоите остри преминаваха в преки, ...
481
4
Всяка крачка към тебе беше крачка назад.
Всички шепоти нежни в нас отекваха - грачещи.
Светлинката отведе към подземния свят.
Близостта се превърна в непредвидено свлачище.
Бях замесила хляба, но просъхна съвсем. ...
Всички шепоти нежни в нас отекваха - грачещи.
Светлинката отведе към подземния свят.
Близостта се превърна в непредвидено свлачище.
Бях замесила хляба, но просъхна съвсем. ...
663
6
Не вярвай, а бъди самата вяра,
докрай приел и пак – докрай отдал.
Душата ти достатъчно е стара –
спести ù на надеждите товара,
на спомените – душния воал. ...
докрай приел и пак – докрай отдал.
Душата ти достатъчно е стара –
спести ù на надеждите товара,
на спомените – душния воал. ...
910
6
Безуспешни са всички познати на волята методи
да утихна за миг.
И прокъсват се в тъмното струните
в своя опит последен да опънат до тебе душа.
Но далеч си, не мога да премина по пътя пеша. ...
да утихна за миг.
И прокъсват се в тъмното струните
в своя опит последен да опънат до тебе душа.
Но далеч си, не мога да премина по пътя пеша. ...
628
Гални ме закачливо с пух от облаче
и в мъркащо безвремие кротни ме.
В изтичащия миг не искам повече,
достатъчен е полъхът интимен.
А чувствата - искри - какво ли значат те, ...
и в мъркащо безвремие кротни ме.
В изтичащия миг не искам повече,
достатъчен е полъхът интимен.
А чувствата - искри - какво ли значат те, ...
664
2
посВетено
Задъхва се душицата ми клета,
безсилна тази примка да отхлаби.
Обострен ми е май имунитета,
макар че мойте ангели са слаби. ...
Задъхва се душицата ми клета,
безсилна тази примка да отхлаби.
Обострен ми е май имунитета,
макар че мойте ангели са слаби. ...
621
7
Пометнах,
спъната в сянката на възмрачна немилост.
Абортира спонтанно душата ми.
Не можа да износи плода
на свойте големи, невъзможни любови! ...
спъната в сянката на възмрачна немилост.
Абортира спонтанно душата ми.
Не можа да износи плода
на свойте големи, невъзможни любови! ...
916
3
Играя този смешен дартс, а толкова ми е досадно.
Ръцете тъй ми омаляха, вратлето ми и то се схвана.
От пусто-в празно, сън-несън, и уж се сгрееш, а е хладно.
Дали инертност е това, или е просто част от плана?...
Изчерпих всичките страни - и губещи, и печеливши, ...
Ръцете тъй ми омаляха, вратлето ми и то се схвана.
От пусто-в празно, сън-несън, и уж се сгрееш, а е хладно.
Дали инертност е това, или е просто част от плана?...
Изчерпих всичките страни - и губещи, и печеливши, ...
601
Дежавю над мивката с чинии
Навярно няма да е толкова красива,
но щом си с нея – все ще има чар.
Замислена, престорено-щастлива,
от чашката ти свойски ще отпива ...
Навярно няма да е толкова красива,
но щом си с нея – все ще има чар.
Замислена, престорено-щастлива,
от чашката ти свойски ще отпива ...
1426
3
18
По пръстите процежда се залязващото време
по кожата попиват въздишки на наслада
и дневните тревоги сънят ни ще отнеме
и прероди душата в по-слънчева и млада...
В дотебие примирам ...
по кожата попиват въздишки на наслада
и дневните тревоги сънят ни ще отнеме
и прероди душата в по-слънчева и млада...
В дотебие примирам ...
603
3
Събуди се земята, топло сгряна
от слънчев лъч на втори януари.
Посърнала от студ, а днес засмяна
намигна тя на млади и на стари...
Разходих свойте мисли край морето, ...
от слънчев лъч на втори януари.
Посърнала от студ, а днес засмяна
намигна тя на млади и на стари...
Разходих свойте мисли край морето, ...
561
3
Разсипах захарницата с кристали обещания,
полепнали безцветно по дансинга на дните
и кода към сърцето ми безпаметно изтрит е,
изхвърлени - на спомените първите издания...
Бракуваните дрипи, които бях събрала ...
полепнали безцветно по дансинга на дните
и кода към сърцето ми безпаметно изтрит е,
изхвърлени - на спомените първите издания...
Бракуваните дрипи, които бях събрала ...
715
4
Загниха истини, покълнали погрешно,
и кофти избори щастливо овдовяха...
Не си до мен. Но в утрото следднешно,
знам, някой друг ще спре пред мойта стряха.
И спомени, сладникаво-блажени, ...
и кофти избори щастливо овдовяха...
Не си до мен. Но в утрото следднешно,
знам, някой друг ще спре пред мойта стряха.
И спомени, сладникаво-блажени, ...
766
3
Пластика на мига
По мислите прокапва тъмен ром,
мълчания среднощни се разтичат.
Душата скита без покой и дом
и сънища вълшебности предричат. ...
По мислите прокапва тъмен ром,
мълчания среднощни се разтичат.
Душата скита без покой и дом
и сънища вълшебности предричат. ...
594
2
Вървяхме по слънца, които
изгаряха без жал нозете.
Остана вино недопито...
Живецът в погледа ни взет е
и устните мълчат сърдито. ...
изгаряха без жал нозете.
Остана вино недопито...
Живецът в погледа ни взет е
и устните мълчат сърдито. ...
646
3
С теб се разпадам на хиляди атоми,
меко потъвам в среднощни поляни.
Щом се усмихнеш, полита душата ми,
ласкаво галят ме твоите длани.
И водопадно в ръцете ти стичам се, ...
меко потъвам в среднощни поляни.
Щом се усмихнеш, полита душата ми,
ласкаво галят ме твоите длани.
И водопадно в ръцете ти стичам се, ...
1022
1
8
Знам, че те има, не може да си само порив! Бълнувам те, жадувам те, викам твоя дух в мислите си, усещам прегръдката ти в полъха на вятъра. Дъждът ритмува твоето име и се стича по мен, така както сладостта ти би ме обляла. Взирам се в тишината, за да уловя усмивката ти-толкова естествена и чиста, че ...
1102
3
За късната любов да поговорим,
за тази - не познала свежестта
на първите целувки неуморни,
маршрутите към хиляди места...
На клетвите и парещите драми ...
за тази - не познала свежестта
на първите целувки неуморни,
маршрутите към хиляди места...
На клетвите и парещите драми ...
1042
6
Нещо направи да те намразя -
миг измамен чувствата били са.
Нека в ледността ти да нагазя,
да замръзнат дух, и плът, и мисъл!
Нещо направи, за да откъсна ...
миг измамен чувствата били са.
Нека в ледността ти да нагазя,
да замръзнат дух, и плът, и мисъл!
Нещо направи, за да откъсна ...
650
2
982
5
КАФЕНЕ ТЪГА
Моят свят е мили пътища безкрай,
и следа оставена, от мечти разбити.
Къде бе ти, дочувам те сега
Ще се открием в кафене Тъга, ...
Моят свят е мили пътища безкрай,
и следа оставена, от мечти разбити.
Къде бе ти, дочувам те сега
Ще се открием в кафене Тъга, ...
2488
3
Моят поглед към бъдещето
“Всичко живо е трева” К.Саймък
Имам си любим ритуал - периодично, когато изпитам вътрешна необходимост, обичам да разлиствам старите си дневници и да правя ретроспекция на събитията в живота си - от най-ключовите до уловени от мига настроения, хрумвания, блянове и желания. И ...
“Всичко живо е трева” К.Саймък
Имам си любим ритуал - периодично, когато изпитам вътрешна необходимост, обичам да разлиствам старите си дневници и да правя ретроспекция на събитията в живота си - от най-ключовите до уловени от мига настроения, хрумвания, блянове и желания. И ...
4428
Във кръчмата затоплена заседнали сме двамата,
потънали в прегръдката на падащия мрак.
Отпиваш си ракийката от чашката стограмова,
аз тихичко преглъщам от златния коняк.
Мълчим. Да се надлъгваме красиво с теб излишно е - ...
потънали в прегръдката на падащия мрак.
Отпиваш си ракийката от чашката стограмова,
аз тихичко преглъщам от златния коняк.
Мълчим. Да се надлъгваме красиво с теб излишно е - ...
1140
11
Разни сенки минават през мен, фантоми от миналото, сладостни, като сироп за баклава, мигове, наивно-цинични и разсеяно-усмихнати. Стичат се по косите на времето и се заплитат в причудливи форми. Не искам да повярвам, че всичко това вълшебно, което сме имали, чезне и се обезценява. В стаята на прежив ...
1091
7
Все още е топло, но ти охладня,
ъгълът в твойта усмивка студен е.
Не мога ума ти, уви, да пленя,
а тялото - в трепет вълнуващ да стене.
Все още е есен, но без листопад - ...
ъгълът в твойта усмивка студен е.
Не мога ума ти, уви, да пленя,
а тялото - в трепет вълнуващ да стене.
Все още е есен, но без листопад - ...
660
2
Допивам чашата с надежда,
навън ръми и пак сами сме.
И се опитвам да превеждам
недоизказаните мисли.
С мълчанието се надвиквам, ...
навън ръми и пак сами сме.
И се опитвам да превеждам
недоизказаните мисли.
С мълчанието се надвиквам, ...
550
1
Ревност
На Ая
Тя приспива душата в съмнения
и ни буди несигурни, слаби.
Тя ни праща лъжливи видения ...
На Ая
Тя приспива душата в съмнения
и ни буди несигурни, слаби.
Тя ни праща лъжливи видения ...
657
Тя тръгва - слънчево небрежна,
нацупено-красива днес е.
Към спомените не поглежда,
просветва погледът ù весел.
Класическа раздяла няма - ...
нацупено-красива днес е.
Към спомените не поглежда,
просветва погледът ù весел.
Класическа раздяла няма - ...
726
4
Здравей, понеже хубав повод днес е,
но патосът фалшив не е за мен,
със стих, наместо цвете или песен,
те поздравявам в Неговия ден!
Дали със мен щастлив ще е - не зная! ...
но патосът фалшив не е за мен,
със стих, наместо цвете или песен,
те поздравявам в Неговия ден!
Дали със мен щастлив ще е - не зная! ...
719
1
Да се оплезим на живота си,
когато е непоносим,
когато всичките му фотоси
изглеждат глупаво от грим.
Когато нямаме доверие, ...
когато е непоносим,
когато всичките му фотоси
изглеждат глупаво от грим.
Когато нямаме доверие, ...
891
15
Очите ти са жадни макове
и в нощите ми избуяват.
Очите ми - треви разплакани,
съня ти нежно разлюляват...
Дочувам голи цветошепоти, ...
и в нощите ми избуяват.
Очите ми - треви разплакани,
съня ти нежно разлюляват...
Дочувам голи цветошепоти, ...
679
2
Една жена, когато има зад себе си не ден, не два,
а спомен във гръдта е свила за цели тридесет лета.
Когато устните познават на толкова мъже вкуса,
но истинския оценяват и жадни те за друг не са.
В мига, когато тя самата онази мисъл заличи, ...
а спомен във гръдта е свила за цели тридесет лета.
Когато устните познават на толкова мъже вкуса,
но истинския оценяват и жадни те за друг не са.
В мига, когато тя самата онази мисъл заличи, ...
1246
5
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
