Базалтово смирена е вечерната къделя,
една жена брои звездите с жадни, горестни очи
и таз жена нехае, че е седми ден - неделя,
защото работата си е работа в неделята дори.
Една жена, изпила своята горчива чаша,
попила капките от дъното със своето сърце,
превърнала ръцете си в стени, а тялото във стража,
на първи поглед строга, но с душата на дете.
И таз жена е всъщност цвете,
потъпкано в калта от земната съдба,
най-вярната и ревностна постеля на детето,
поръсена със бисерни искрици лична тегоба. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up