Една жена [На всяка истинска майка]
Базалтово смирена е вечерната къделя,
една жена брои звездите с жадни, горестни очи
и таз жена нехае, че е седми ден - неделя,
защото работата си е работа в неделята дори.
Една жена, изпила своята горчива чаша,
попила капките от дъното със своето сърце,
превърнала ръцете си в стени, а тялото във стража,
на първи поглед строга, но с душата на дете.
И таз жена е всъщност цвете,
потъпкано в калта от земната съдба,
най-вярната и ревностна постеля на детето,
поръсена със бисерни искрици лична тегоба.
Една жена, а всъщност ангел,
сам Бог ми каза "мамо" да я нарека.
И вече зная - Той я е изпратил,
когато падна - тя едничка да ми подаде ръка!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
