Базалтово смирена е вечерната къделя,
една жена брои звездите с жадни, горестни очи
и таз жена нехае, че е седми ден - неделя,
защото работата си е работа в неделята дори.
Една жена, изпила своята горчива чаша,
попила капките от дъното със своето сърце,
превърнала ръцете си в стени, а тялото във стража,
на първи поглед строга, но с душата на дете.
И таз жена е всъщност цвете,
потъпкано в калта от земната съдба,
най-вярната и ревностна постеля на детето,
поръсена със бисерни искрици лична тегоба. ...