Една китара ми напомня лятото
Една китара ми напомня лятото –
окъпаните в зноя сладки дни,
обгърнати на слънцето във златото
и на росата в свежите следи.
Китара звънка – струните опънати,
ухание на мека благодат,
дъга през юли с цветове разгънати,
дъхът на детелина, липов цвят.
Свири китаро, доведи ми лятото
и страстите сред цъфнали вълни,
на тучните ливади – пребогатото,
на птици непрестанните игри.
Подсещаш ме, че има смисъл, струва си,
да притая се в зимния печал.
Защото знам, пантофите обуваш си
и тръгваш мене да ме стоплиш – цял.
© Данаил Таков All rights reserved.
