Dec 10, 2013, 9:55 PM

Една любов когато приближи

  Poetry » Love
1.9K 0 9

"... страхливият - ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилният - ще плаче от тъга,
а истинският - сам ще те намери ..."

Евтим Евтимов

Ще го познаеш, щом те доближи,
дори да не поискаш да повярваш.
Ще екне гръм, ще завалят звезди,
на гълъби ще станат всички гарвани -
да изкълват последните трохи
от стари страхове - корави спомени,
дълбоко в теб студът ще се стопи
и в ледена сълза ще се отрони...
И ще надникнат нечии очи
да съберат парченца от безкрая -
една любов когато приближи,
светът за малко става част от рая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен стих!
    Поздравления
  • Една любов ,когато приближи или бягай далеч от нея.Или я сподели.
  • Благодаря, Красимир, за интересното споделяне
  • Поредният гарван, увиснал в простора,
    твърдеше, че всичко това е измислица...
    Но...абра-кадабра... и гарванът станал на гълъб, а измислицата - на истина!
    Много е хубаво!
  • Лора, моите най-искрени благодарности за светлите думи и за хубавата емоция, която породиха у мен!
    Валентин, вдъхновението е взаимно! А и...трябва ли да напомням, че съществува младост, която продължава да вирее въпреки възрастта и да ражда красота?
    Динко, така е. Всеки миг, изпълнен с топлината на взаимната любов, си е цяла вечност...
    Жанет, аз пък мисля, че любовта може и да не е толкова сляпа. Може би просто е твърде великодушна и благородна, за да се интересува от дребните ръбати бодилчета по пътя си.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...