Една малка цигуларка...
Добър вечер, Живот!
Не ме ли помниш?
(Забравил си ме...)
Това съм аз!
(...една малка цигуларка...)
Дойдох да ти посвиря.
Ей така.
(Всъщност вятъра ме накара!)
Поспри се за малко де!
(Неизказания въпрос "Защо?")
Ами... самотно ми е.
Ето, стол съм ти донесла.
Да! За теб е. Поседни.
Ще ти посвиря нежно, мимолетно...
Болката отеква в струните.
(Дори) в душата ми!
Тук сме само двамата, Животе!
Под уличната лампа закъснели.
Самотни. Мокри. Безнадеждни.
(Нямам си никого...)
Също като тебе.
Виждам те, че бързаш вече,
(не ми остави време да живея).
Тръгваш ли? Довиждане!
Риташ стола с усмивка...
(Върви по дяволите!)
Аз оставам тук.
Под уличната лампа и нощта.
...
След теб на стола жена приседна.
Добър вечер, Самота.
© Самота All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Emanuela_angel, разбира се че може.
Прегръдки и за теб! -
Може ли един стол и за мен??? Преградки!
-
Сърдечно ви благодаря за топлите думи!
Усмивки! -
Поздрави и от мен! Оригинално!
-
Невероятно....1000 процента съм съгласен с коментара на SOOOOOOOS...
-
И от мен голямо браво!
-
Невероятно. Като усещане е. Мистерия. Като , че ли витае във въздуха около теб. Нетрадиционно и оригинално. Стойностно и отличаващо се.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
