SlaY (Самота)

На мама 🇧🇬

А беше отдавна...
Сега е вече забравено...
Когато беше нещастна...
Аз идвах при теб и те питах... задавено...
... Мамо... защо пак плачеш? ...

Poetry » Blank verse

2008-08-12T21:00:57+03:00 1.6K 1 7

Пианистът 🇧🇬

Беше средата на февруари. Навън валеше и май нямаше скоро да спре. Но нека - той се чувстваше по-добре, когато валеше. И в душата му. И навън. Както минувачите оставяха кални отпечатъци по заскрежената улица, така и спомените в съзнанието му оставяха белези. Не болеше. А дали? Просто валеше...
Пиано ...

Prose » Short stories

2008-09-09T15:19:49+03:00 1.6K 8

За първи и последен път умрях 🇧🇬

Почернен град.
И мигаща червена светлина.
Грозни облаци.
Няколко гарвана.
И безкрайна човешка самота. ...

Poetry » Other

2009-05-23T01:45:54+03:00 835 1

Ще те чакам там... 🇧🇬

Ще те чакам там...
Където облаци черни се разбиват мощно в небосвода.
Където вятърът зъл подмята вълните със злоба.
Където Щастието наметало измамно си слага.
И обикаля по къщите... И се прави, че страда. ...

Poetry » Other

2008-11-07T21:43:05+02:00 1.3K 2

Пианистът... 2 🇧🇬

Засвири. За последно. Без да мисли. Първите изтръгнати звуци се забиха като нож. В душата. В това, което бе останало от нея. Не усещаше. И по-добре. Не виждаше нищо. Свиреше опиянен. Въздухът натежа от умора. И тягостно се стоварваше върху него. Но той само поклати глава. И продължи. Странно спокойс ...