SlaY
38 results
Изгрев в алени багри.
Усеща се още
среднощният хлад.
Разпръснати звезди
по небосвода ...
Усеща се още
среднощният хлад.
Разпръснати звезди
по небосвода ...
379
Ако можех с докосване
да създавам светове,
щях да съм като Бог.
Щях да бъда единствена,
наричана още... Ех, любов! ...
да създавам светове,
щях да съм като Бог.
Щях да бъда единствена,
наричана още... Ех, любов! ...
579
В земята, майко, черната...
Слънцето прибра лъчите си в каскета
и скри се във небето свое. Зарида.
Вятърът отмери стъпките по двора,
а крушата прекърши клони. Зашумя. ...
Слънцето прибра лъчите си в каскета
и скри се във небето свое. Зарида.
Вятърът отмери стъпките по двора,
а крушата прекърши клони. Зашумя. ...
638
6
Двуличница. Със затворени очи
се моля. Да не би да видиш
себе си там. Отразен.
Изгарят пръстите, докоснали
икона. Без вяра ...
се моля. Да не би да видиш
себе си там. Отразен.
Изгарят пръстите, докоснали
икона. Без вяра ...
676
Намразих Те!
От светото си кръщение
до днес. Отричам
да се кръстя на Великден.
Грешница без име - ...
От светото си кръщение
до днес. Отричам
да се кръстя на Великден.
Грешница без име - ...
570
Светът е там,
надничащ
зад студените очи.
Огледални отражения
(дъждовно с капки ...
надничащ
зад студените очи.
Огледални отражения
(дъждовно с капки ...
521
583
4
Don't wake me if I'm dreamin...
...
Тихо е! Заслушай се в дъжда...
(Нашепваше ни приказка една.)
В която премълчани думи ...
...
Тихо е! Заслушай се в дъжда...
(Нашепваше ни приказка една.)
В която премълчани думи ...
636
2
Call of the sea...
Като прокълната сирена,
родена от черна утроба на безплътно море...
Всяка вечер зовът ми
размива вчерашни желания и ...
Като прокълната сирена,
родена от черна утроба на безплътно море...
Всяка вечер зовът ми
размива вчерашни желания и ...
565
2
Всяка прилика с действителни лица и събития е реална.
...
Ако беше вчера...
06:50ч.
Алармата звъня поне 5 мин., докато Алекс най-накрая се пресегна и с раздразнение я изключи. Най-омразният ден от седмицата - понеделник - вече бе дошъл и носеше цялата умора на предстоящите дни. ...
...
Ако беше вчера...
06:50ч.
Алармата звъня поне 5 мин., докато Алекс най-накрая се пресегна и с раздразнение я изключи. Най-омразният ден от седмицата - понеделник - вече бе дошъл и носеше цялата умора на предстоящите дни. ...
830
1
Прегръдката. Така желаната и винаги така трудна за даване. Нуждаем се от нея. И прегръщаме. Без значение какво. Достатъчно е само да ни даде увереност и сила. Че не сме сами. И сме обичани...
Някой ми беше казал, че когато се прегръщаме, отдаваме частица от душата си на другия. И усещаме топлина.
А ...
Някой ми беше казал, че когато се прегръщаме, отдаваме частица от душата си на другия. И усещаме топлина.
А ...
1349
4
В онзи летен,
а така дъждовен ден.
Каква случайност бе,
че те открих...
Непознати. ...
а така дъждовен ден.
Каква случайност бе,
че те открих...
Непознати. ...
741
2
Не виждаш ли, Боже?!
На Спасовден
ръцете ни лепнат
от бонбони и... смърт.
А Ти отгоре? ...
На Спасовден
ръцете ни лепнат
от бонбони и... смърт.
А Ти отгоре? ...
820
11
Днес изпращам те към дверите
на големия и труден живот.
Не съм до теб.
А така ми се иска...
И моля се да успееш. ...
на големия и труден живот.
Не съм до теб.
А така ми се иска...
И моля се да успееш. ...
757
6
Почернен град.
И мигаща червена светлина.
Грозни облаци.
Няколко гарвана.
И безкрайна човешка самота. ...
И мигаща червена светлина.
Грозни облаци.
Няколко гарвана.
И безкрайна човешка самота. ...
572
1
Това е разказ. За мен, моя живот... и едно бурканче. Бурканче, от онези, които баба използваше за конфитюр наесен, с изкривена капачка и изпълнено със смисъл. Едно забравено в стария шкаф бурканче, което криеше аромата на едно отминало детство...
Наскоро съвсем случайно го намерих, без дори да съм г ...
Наскоро съвсем случайно го намерих, без дори да съм г ...
836
What's tomorrow without you?
Is this our last goodbye?
Думите превърнаха се
в камъни. По дяволите всичко!
Светът ми черен стана. ...
Is this our last goodbye?
Думите превърнаха се
в камъни. По дяволите всичко!
Светът ми черен стана. ...
915
5
Имало едно време...
Там.
Отдавна.
(Преди в съня ми тази нощ.
Да се явиш.) ...
Там.
Отдавна.
(Преди в съня ми тази нощ.
Да се явиш.) ...
586
4
Добър вечер, Живот!
Не ме ли помниш?
(Забравил си ме...)
Това съм аз!
(...една малка цигуларка...) ...
Не ме ли помниш?
(Забравил си ме...)
Това съм аз!
(...една малка цигуларка...) ...
594
7
В съня си рисувах.
Цветя. От сълзи.
Не идвай в нощта ми!
Не са за продан...
Не ги докосвай! ...
Цветя. От сълзи.
Не идвай в нощта ми!
Не са за продан...
Не ги докосвай! ...
513
1
Днес край Ловеч личат стъпките Твои,
превърнати в кал от дъждове и бури.
Днес една майка бесилото прегръщала е, Боже!
Небето плакало е. Безмълвно... (Достоен Българин загуби!)
Край София паметник за Теб издигнат е, ...
превърнати в кал от дъждове и бури.
Днес една майка бесилото прегръщала е, Боже!
Небето плакало е. Безмълвно... (Достоен Българин загуби!)
Край София паметник за Теб издигнат е, ...
733
4
Goran Bregovic - Babylon
...
Звездите се смълчаха и впериха любопитни погледи надолу.
Танцът започна. Очакване. Тя изгледа с невиждащ поглед събралите се. Пламъците хвърляха бледа светлина по лицето ù и се отразяваха в абаносовите ù ириси. Усещаше как вятърът си играе с косите ù. Черни и разпилени п ...
...
Звездите се смълчаха и впериха любопитни погледи надолу.
Танцът започна. Очакване. Тя изгледа с невиждащ поглед събралите се. Пламъците хвърляха бледа светлина по лицето ù и се отразяваха в абаносовите ù ириси. Усещаше как вятърът си играе с косите ù. Черни и разпилени п ...
759
Днес разбрах за един друг свят.
Ти си в него. Той е в теб.
Свят, в които живота си има цена и смисъл. Не като моя. Моя свят е черен, тъжен и самотен. В моя свят властва мрак и няма смях. В моя свят си отритнат, смачкан и унизяван. Не искаш да влизаш там, нали...?
Различни вселени, сблъскали се по не ...
Ти си в него. Той е в теб.
Свят, в които живота си има цена и смисъл. Не като моя. Моя свят е черен, тъжен и самотен. В моя свят властва мрак и няма смях. В моя свят си отритнат, смачкан и унизяван. Не искаш да влизаш там, нали...?
Различни вселени, сблъскали се по не ...
738
4
Изритано псе на улицата изплака.
Кал от сърцето по разядени вени се стече.
Мълчаливо детенце безръка кукла изхвърли... (И остана в мрака.)
Очите за щастие крещяха. Сърцето безумно кървеше.
Черни гарвани. В очите. Мъртва душа. ...
Кал от сърцето по разядени вени се стече.
Мълчаливо детенце безръка кукла изхвърли... (И остана в мрака.)
Очите за щастие крещяха. Сърцето безумно кървеше.
Черни гарвани. В очите. Мъртва душа. ...
650
2
Детство, здравей!
Ето, виждам те. Пак. За ъгъла. Стоиш.
Прикриваш с ръце. Коленете. И виновно мълчиш.
Спокойно. Няма да кажа. На мама. За твойте бели.
Ела. Усмихни се. Всичко ще се нареди. ...
Ето, виждам те. Пак. За ъгъла. Стоиш.
Прикриваш с ръце. Коленете. И виновно мълчиш.
Спокойно. Няма да кажа. На мама. За твойте бели.
Ела. Усмихни се. Всичко ще се нареди. ...
650
11
Здравей. Аз съм ангел. Да, правилно си разбрал - ангел. Не, не си мисли, че си говориш сам. Че си се побъркал, или че си прекалил с алкохола. Просто искам да си поговоря с теб. И без това самотата ни притиска и двамата. Имам нужда да споделя. Заслушай се в думите ми. Или просто затвори очи...
Аз съм ...
Аз съм ...
1621
4
18+
Поредната самотна вечер. Есенна, изпълнена с меланхолия и тъга. Навън леко ръмеше и градът бе потънал в мигащи светлинки.
Тази вечер Ангрези седеше и замислено гледаше през прозореца. Изстиналото кафе стоеше наполовина изпито. Мислеше за толкова много неща, че главата ѝ пулсираше. Въздъхна и реш ...
Поредната самотна вечер. Есенна, изпълнена с меланхолия и тъга. Навън леко ръмеше и градът бе потънал в мигащи светлинки.
Тази вечер Ангрези седеше и замислено гледаше през прозореца. Изстиналото кафе стоеше наполовина изпито. Мислеше за толкова много неща, че главата ѝ пулсираше. Въздъхна и реш ...
2114
4
http://uk.youtube.com/watch?v=eL-kx-uyRjI
...
Тази вечер като че ли по-различна бе.
Вечерен хлад като тръпка по тялото премина.
"Колко красиво си, смълчано море..." ...
...
Тази вечер като че ли по-различна бе.
Вечерен хлад като тръпка по тялото премина.
"Колко красиво си, смълчано море..." ...
859
2
В онзи дом, където стъпките отекват (самотно)
и гласовете звучат приглушено...
Там, където Животът си отива (безропотно)
а нощем е толкова студено...
В онези стаи, събрали човешки съдби, ...
и гласовете звучат приглушено...
Там, където Животът си отива (безропотно)
а нощем е толкова студено...
В онези стаи, събрали човешки съдби, ...
497
3
... Историята на един живот, разказана в 325 секунди...
10 секунди... Отваряш очи, плачейки. Намираш се в нов свят и виждаш усмихната жена, която протяга ръце към теб. Собствената ти майка. Твоята опора.
15 секунди... Вече опознаваш света, тичайки по зелената трева... Хващаш пеперуди в шепите си и с ...
10 секунди... Отваряш очи, плачейки. Намираш се в нов свят и виждаш усмихната жена, която протяга ръце към теб. Собствената ти майка. Твоята опора.
15 секунди... Вече опознаваш света, тичайки по зелената трева... Хващаш пеперуди в шепите си и с ...
1120
6
"... да можеш да летиш, като цял живот си лазил..."
Случи се преди повече от година, но случката на гарата остави дълбок спомен в съзнанието ми. Беше при едно от последните ми пътувания за София. Ден като ден. Студен, декемврийски, изпълнен с бързащи хора. Едни си отиват, други се прибират за празни ...
Случи се преди повече от година, но случката на гарата остави дълбок спомен в съзнанието ми. Беше при едно от последните ми пътувания за София. Ден като ден. Студен, декемврийски, изпълнен с бързащи хора. Едни си отиват, други се прибират за празни ...
968
7
Нещо се случва...
Някъде...
Нещо умира...
Навсякъде...
Нещо се промъква под вратата, защото не е отключена... ...
Някъде...
Нещо умира...
Навсякъде...
Нещо се промъква под вратата, защото не е отключена... ...
589
9
Ще те чакам там...
Където облаци черни се разбиват мощно в небосвода.
Където вятърът зъл подмята вълните със злоба.
Където Щастието наметало измамно си слага.
И обикаля по къщите... И се прави, че страда. ...
Където облаци черни се разбиват мощно в небосвода.
Където вятърът зъл подмята вълните със злоба.
Където Щастието наметало измамно си слага.
И обикаля по къщите... И се прави, че страда. ...
1038
2
Засвири. За последно. Без да мисли. Първите изтръгнати звуци се забиха като нож. В душата. В това, което бе останало от нея. Не усещаше. И по-добре. Не виждаше нищо. Свиреше опиянен. Въздухът натежа от умора. И тягостно се стоварваше върху него. Но той само поклати глава. И продължи. Странно спокойс ...
809
4
Едно от първите ми стихчета... Не е кой знае какво. :)
Душа, тъй малка и невинна,
обича да гони слънчеви зайчета.
Детски смях звънти от душата ти.
Щастливо си. Остани завинаги дете. ...
Душа, тъй малка и невинна,
обича да гони слънчеви зайчета.
Детски смях звънти от душата ти.
Щастливо си. Остани завинаги дете. ...
1236
4
Беше средата на февруари. Навън валеше и май нямаше скоро да спре. Но нека - той се чувстваше по-добре, когато валеше. И в душата му. И навън. Както минувачите оставяха кални отпечатъци по заскрежената улица, така и спомените в съзнанието му оставяха белези. Не болеше. А дали? Просто валеше...
Пиано ...
Пиано ...
1283
8
Днес в светата обител видях лица (обезверени).
Дошли да пречистят сърцата си (покварени).
Днес запалих свещица (пращеше...)
Сякаш по-близо до Бога бях. Ала Той мълчеше...
Със писъци разбягаха се демоните, ...
Дошли да пречистят сърцата си (покварени).
Днес запалих свещица (пращеше...)
Сякаш по-близо до Бога бях. Ала Той мълчеше...
Със писъци разбягаха се демоните, ...
666
4
А беше отдавна...
Сега е вече забравено...
Когато беше нещастна...
Аз идвах при теб и те питах... задавено...
... Мамо... защо пак плачеш? ...
Сега е вече забравено...
Когато беше нещастна...
Аз идвах при теб и те питах... задавено...
... Мамо... защо пак плачеш? ...
1336
1
7
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
