Jan 11, 2007, 12:48 PM

Една минута ми дай

  Poetry
1.8K 1 5
Не искам много,искам само минута,
за да разкрия свойта душа,
да покажа любовта си нечута,
да разпаля огън в жарта.
Толкова нежност събирах за тебе,
топлина, за да стопля твойте ръце,
ласки пестях от изгубено време,
трупах аз обич в свойто сърце.
Една минута повярвай ми стига,
да ти подаря букет от любов,
всичко събирано в мене напира,
зове ме към пътя в живота ми нов.
Една минута е малко,ще кажат,
да,но за тези които не вярват в любовта,
една минута на мене ми стига,
за да прегърна и теб и света! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Диде, ти си вълшебно момиче.Цялата тази любов и усмивки раздаваш на всички, а в замяна си получила толкова добро и невинно излъчване и душа.Радвай се повече и нека колкото усмивки в хората пораждаш, толкова щастието да не те напуска.Стиховете ти са приятни.Благодаря.

    ПП:Мисля, че съм те виждала някъде?
  • Чудесен е стиха ти, Дидка!!! Много такива минути ти желая!!!
    Поздрави!!!
  • Благодаря ви за топлите думи...желая ви много любов и сбъднати мечти!
  • понякога в една минута може да се каже всичко! хубаво.
  • Топъл стих!
    Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...