Перспективата ми е приятел, предчувствието враг е мой.
Все по-тъжни и умислени изпращаме свой.
Ала нима, свободата да я нямаш е по-маловажно от самотата да я имаш.
Как може да си жив, като всеки път подир тях умираш?
Колко нощи, сънища със сълзи ще поливаш?
Колко нощи самотата ще стой на вратата?
Неканено зло, отнемащо ти свободата.
И тъй завистливо гледам на Луната,
че дори и тя не е сама.
Има си за компания тези безбройни светила.
И пак поредна вечер унивам, застивам и заспивам, някак си.
Ала какъв ще да е тоя сън без стимул? ...