Jul 7, 2013, 11:24 AM

Една надежда 

  Poetry » Love
459 0 2

Къде отиде обичта ми ?

Люляла ме в море-мечти.

Днес цяла съм с открити рани,

това по всичко ми личи.

 

Но стига толкоз да се вайкам -

то, без любов, не се живее.

Душата ми - добра хазайка,

на залез слънце ще ме грее.

 

И винаги ще крия в мене

една надежда златокоса,

че моята любов след време

сърдечни струни ще докосне.

© Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??