Една надежда

vyatur13 (Елена)
209 1586

7.07.2013 г., 11:24 ч.

Поезия » Любовна

461 0 2

Къде отиде обичта ми ?

Люляла ме в море-мечти.

Днес цяла съм с открити рани,

това по всичко ми личи.

Но стига толкоз да се вайкам -

то, без любов, не се живее.

Душата ми - добра хазайка,

на залез слънце ще ме грее.

И винаги ще крия в мене

една надежда златокоса,

че моята любов след време

сърдечни струни ще докосне.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.