Една (полу)измислена история
Ще ви разкажа как Любов се меси.
(То не е като стих да се напише).
Пооредяха милите принцеси,
и принцовете някак са... измислени.
Но моят принц е истински! Веднъж,
когато във съня си се разхождах,
съвсем случайно сблъсках се със мъж...
И то какъв! Със поглед те пробожда!
Ще кажете: "Било е сън това!"
Или, че "принцове не съществуват!"
Но стана чудо - и в реалността
той взе, че неочаквано изплува!
Не беше нужно много да замесвам -
картинката си бе кристално ясна.
Сърцето ми набъбна толкоз лесно,
че след целувката - съвсем я втасах...
Опитах се ума да си опичам,
но пусто чувство - мира ми не даваше...
Какво пък лошо, просто го обичах.
Сърцето ми напълно заслужаваше!
И кой да предположи, че след време
той в него ще забие остър нож,
и след това по пътя ще поеме
в една студена и дъждовна нощ...
Омесих си Любов. Като на кино...
Измислена, или пък изживяна.
Сега просто осъмвам с чаша вино,
а нея я прекръстих на Измама.
Та, тъй... Днес принцът ми е надалече
(навярно в други сънища е даже)...
Историята ми доста се препече...
Но... по-нататък ще ви доразкажа...
Павлина Соколова
(стихът е за традиционното Поетично кафене, което този месец е на тема "Изпекох и казах". Сбирката е утре - 18 май -неделя, от 14:30 в Студио 5 на НДК)
© Павлина Соколова All rights reserved.
