Jun 20, 2007, 12:20 AM

Една случайна среща

  Poetry
1.1K 0 1
                            Една случайна среща

Случайна среща в ден обикновен,
за миг те зърнах и останах вкаменен!
И в този миг, в случаен ден,
за кратко време бях променен!

Настъпи чувство, сладко и приятно,
от този миг душата ми се чувства необятно!
След срещата на погледите ни разбрах,
че твойта необятна хубост ме плени!

Малко време мина - сякаш излетя,
и ето събра ни любовта!
Безкрайно много те обичам
и всеки ден милион пъти го изричам!

Безумно щастие обзе ме
и ти виновна си за това!
И нека винаги да си виновна,
щом за мене ти си любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васко Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...