Jun 16, 2010, 4:05 PM

Една стара жена

  Poetry » Other
764 0 10

Пленява с красота

усмивката крехка

 на тази жена,

 рисунъка

 на възрастта,

 жилестите й ръце,

 бръчките

по нейното лице...

Излъчва топлота

проникващият поглед,

 шептящ: ”Ела, ела...”,

 майчиното й сърце,

 скута роден,

 две милващи ръце...

Облива тя със светлина

 от ореол на мъдростта

 и с пълни шепи

 черпи ведрина

 от коренищата дълбоки

 на народната душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...