Седейки спокойно у дома,
слушам музикантите на вечерта.
Дочувам, че и самолет минава...
бавно след него той следа оставя.
- Извинявай, но маловажна си сега...
Зад теб се крият такива чудеса!
И вярно, в небето имаше толкова звезди!
Прекалено много и красиви са за моите очи...
Наблюдавайки таз небесна красота,
сещам се за онази дата,
вечерта,
когато усмивка аз получих от момичето на моята мечта!
© Мартин Костадинов All rights reserved.