Една вечер наех лодка
И по реката стигнах далеч
Но в огледалото когато поглеждам
Разбирам, че нямам възможности
Събрах си багажа
Дори плочките в банята
Направих масаж
На всички стени и огради
Отворих прозорците и поканих дъжда
Тръгнах завинаги да разбирам света
Всички котки са с мен
Драскат като луди
С ноктите си правят ден
С мяукането си го губят
15.09.2005
© Десислав Илиев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
