Sep 21, 2006, 12:47 AM

Една вечер наех лодка

  Poetry
699 0 2

Една вечер наех лодка

И по реката стигнах далеч

Но в огледалото когато поглеждам

Разбирам, че нямам възможности

 

Събрах си багажа

Дори плочките в банята

Направих масаж

На всички стени и огради

 

Отворих прозорците и поканих дъжда

Тръгнах завинаги да разбирам света

 

Всички котки са с мен

Драскат като луди

С ноктите си правят ден

С мяукането си го губят

 

15.09.2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...