Ще си редя аз стихове и прози

напролет, в селска къща, чак до три,

а в утрото ще срещам с „Бог помози”

овчарите към близките гори.

Поляните, в които се разлиства

надничащият с гугли кукуряк,

поточето с води – сълзица бистра,

събрало бреговете в своя бяг.

Стадата кротки, юрнали звънците

по билото, с наболата трева

и старият параклис на светците,

под кръста, дето свеждаме глава.

Високо литнала една авлига

ни благославя щедро с песента,

а слънцето челото си издига

и засиява бял – и син – света.

И в тази пъстра, шумна олелия,

изправени сме тук, на стремена,                   

върху пръстта – за хляб и харамии,

напомняща ни славни времена,

за да редя аз стихове и прози,

опиянен и разгадал речта

на таз земя, с бразди и коловози

и разлюлени лятото жита.