Една земя – за хляб и харамии
Ще си редя аз стихове и прози
напролет, в селска къща, чак до три,
а в утрото ще срещам с „Бог помози”
овчарите към близките гори.
Поляните, в които се разлиства
надничащият с гугли кукуряк,
поточето с води – сълзица бистра,
събрало бреговете в своя бяг.
Стадата кротки, юрнали звънците
по билото, с наболата трева
и старият параклис на светците,
под кръста, дето свеждаме глава.
Високо литнала една авлига
ни благославя щедро с песента,
а слънцето челото си издига
и засиява бял – и син – света.
И в тази пъстра, шумна олелия,
изправени сме тук, на стремена,
върху пръстта – за хляб и харамии,
напомняща ни славни времена,
за да редя аз стихове и прози,
опиянен и разгадал речта
на таз земя, с бразди и коловози
и разлюлени лятото жита.
© Иван Христов All rights reserved.
