Едната половина
За тебе нищичко не писах -
ни ред, ни буквичка дори.
Във теб до болка се улисах.
За мене вече си "преди".
Преди съня ми ти рушеше,
в сърцето ми забиваше стрели,
до болка мислите цедеше -
едната половина беше ти.
Със две ръце душата ми разтвори,
с целувки ме накара да горя.
Ти жадно пиеше от мойта воля,
а после ме оставяше сама.
Дълбоко в мене си останал,
в кръвта ми плуваш, може би
за моя нежна струна си се хванал.
Опънеш ли я... как боли
и споменът за теб ме дави.
Че някакси наполовина оцелях.
Едната половина си запазих,
а другата във вените излях.
© Албена All rights reserved.
