Когато огънят от мисли разгори се
и в своята утроба ме приеме,
тогава ти не се замисляй,
а просто отпрати ме.
Защо аз смисъла изгубих на живота?
Не знам! Но ден след ден, по-тъжен стана,
макар да съм обичал аз земята,
не съжалявам, че ме няма.
И всеки път, когато във съня ме видиш,
очи със сълзи ти недей да пълниш,
а само спомена за мен пази,
защото винаги при теб ще бъда, дори във мрачните ти дни...
© Ян Тра All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
