Nov 24, 2007, 11:39 AM

Едно

  Poetry » Love
730 0 3

Изглежда странно,
но чаках те непрестанно.
Дойде в моя свят
и погледнах го с друг цвят.
Трудно беше ти с мен,
но ме хвана в твоя плен.
Като животно противях се,
а ти човечно покори ме.
Обикна буйния ми нрав,
а аз - спокойния ти глас.
Садизъм срещна мазохизъм -
твоят разум срещу моята душа.
Конфликтът бе на повърхността,
но дива страст - в дълбочина.
Искахме се силно,
но стори ни се непосилно -
взаимно да се разберем
и шанс да си дадем.
Въпрос на време е
с теб едно да сме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...