24.11.2007 г., 11:39

Едно

731 0 3

Изглежда странно,
но чаках те непрестанно.
Дойде в моя свят
и погледнах го с друг цвят.
Трудно беше ти с мен,
но ме хвана в твоя плен.
Като животно противях се,
а ти човечно покори ме.
Обикна буйния ми нрав,
а аз - спокойния ти глас.
Садизъм срещна мазохизъм -
твоят разум срещу моята душа.
Конфликтът бе на повърхността,
но дива страст - в дълбочина.
Искахме се силно,
но стори ни се непосилно -
взаимно да се разберем
и шанс да си дадем.
Въпрос на време е
с теб едно да сме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...