24.11.2007 г., 11:39

Едно

732 0 3

Изглежда странно,
но чаках те непрестанно.
Дойде в моя свят
и погледнах го с друг цвят.
Трудно беше ти с мен,
но ме хвана в твоя плен.
Като животно противях се,
а ти човечно покори ме.
Обикна буйния ми нрав,
а аз - спокойния ти глас.
Садизъм срещна мазохизъм -
твоят разум срещу моята душа.
Конфликтът бе на повърхността,
но дива страст - в дълбочина.
Искахме се силно,
но стори ни се непосилно -
взаимно да се разберем
и шанс да си дадем.
Въпрос на време е
с теб едно да сме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...