Едно
Отзад зад кожата,
под костите
съм Космос.
Поглеждам се навътре и го виждам –
звезди и мрак,
звезди и безпосочност,
звезди и прах,
и тъмното клокочи…
Завива ми се свят.
Дали съм жива?
Дали умрях?
Дали изобщо виждам?
Дали съм тук? Защо?
Защо ме има?
Звезди и мрак.
Звезди и безпосочност.
Мълчат. И все мълчат.
Сърцето спира –
под кожата ми тихото започва.
И няма край.
Но няма и начало.
В сферичните ми нощи тишината
мълчи и гълта някъде въпросите.
Остава само мрак.
Звезди и прах.
И чувам как се смеят костите ми.
И как планетите се блъскат като топчета
в кутия.
И ако спукам тази тънка кожа, зная,
ще потече небе –
звезди и мрак.
Защото всичко е едно накрая.
© Инна All rights reserved.
