ЕДНО ДЕТЕ
/ преживяно/
Във примката на бащината воля
и в майчината деспотична власт-
едно дете за детството се моли
и плаче със цигулката, на глас…
Несбъдната амбиция голяма,
забита като остър нож в гърба…
И ето вече детството го няма…
И то горкото стене на ръба!...
Една мечта и чужда и далечна…
Но Чуждицата е вече и съдба!
И Музиката, радостта ни вечна,
с камшик нашарва детската душа…
Тя скърца със противната цигулка!..
И музиката -е Дамоклев меч!..
Тегло голямо ..Нерви за притурка…
Не знам дали ще стигнат по-далеч!..
Родителите тук играят роля!..
Използват деспотичната си власт…
Детето е без детство- и без воля!
Разплаква си цигулката пред нас!..
© Hekredel All rights reserved.