Oct 28, 2016, 9:55 AM

Едно дете /преживяно/

  Poetry » Other
681 0 3

                 ЕДНО ДЕТЕ

                     / преживяно/

 

Във примката на бащината воля

и в майчината деспотична власт-

едно дете за детството се моли

и плаче със цигулката, на глас…

 

Несбъдната амбиция голяма,

забита като остър нож в гърба…

И ето вече детството го няма…

И то горкото стене на ръба!...

 

Една мечта и чужда и далечна…

Но Чуждицата е вече и съдба!

И Музиката, радостта ни вечна,

с камшик нашарва детската душа…

 

Тя скърца със противната цигулка!..

И музиката -е Дамоклев меч!..

Тегло голямо ..Нерви за притурка…

Не знам дали ще стигнат по-далеч!..

 

Родителите тук играят роля!..

Използват деспотичната си власт…

Детето е без детство- и без воля!

Разплаква си цигулката пред нас!..

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hekredel All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много e тъжно...
  • Така е. Всичко, което не са успели да постигнат в своя живот, изискват от своите деца. Време за детство няма! Харесах!
  • Много болни родителски амбиции унищожават детството, за съжаление. Няма значение какво искат децата, важното е какво искат мама и тати, нали. А, че ще пораснат невротици важно ли е!? Не, разбира се - това са глезотии. Поздрави!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...