Всъщност ще съм много кратка,
вчера някъде сгреших,
опитах да реша загадка,
а порой от сълзи изхабих.

Не ми се карай ако може,
щом учител си, ме научи
как навреме да се сложи
край на нашите кавги.

Знеш, че се аз старая,
но умирам и от страх,
винаги предвиждам края...
*Параноята избухва в смях*

Ето ще се извиня отново
не за това, че съм до теб,
не за това, че ме е грижа,
а за тона си нелеп.

В крайна сметка съжалявам,
знам, че вече си простил,
даже да не си ми казал
в думите ти виждам мир.