Едно клише
През думите ти стари преминавам –
това не означава, че те търся,
каквото беше… беше за тогава…
История една, но без завършек.
Дали ми липсваш? Не, не се надявай –
така ми липсва аз каква била съм:
с онези чисти, тръпнещи представи,
с горещия и жив ентусиазъм,
с надеждата за любовта красива,
с представата за силата ти мъжка
и с образа на рицаря, откриван,
но не в доспехите и вратовръзката…
Но времето изтича. Като пясък –
едно клише, прилично на живота
разминал ни – без драма или блясък –
с невидима мъчителна Голгота.
Дали е време вече да изтрия
и римите, които ми остави…?
Горчилката последна ще изпия.
За миналото свършило. Наздраве!
15.02.2025
© Констанс All rights reserved.
