Konstance
21 results
Назаем обичта ти аз не искам,
че лихвата е твърде непосилна,
главницата тежи и ме потиска –
животът ми по грешен път ще килне…
Назаем обич няма. Няма начин ...
  32 
Някога в нощната тиха омая
спомняш ли моите топли ръце?!
Как се забравя за нежност не зная…
Как се изтрива обично сърце?
Някога в лудата гонка на дните ...
  236  19 
Виждам те в прозрачната мъгла –
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен – ...
  356  21 
Когато ме остави просто мръкна.
Мъждукаше единствено скръбта.
Огниво нямах някак да си стъкна
искричка малка – лек за самота…
А времето ме стискаше – в юмруци, ...
  252  15 
Понякога и любовта загива,
удушена от прости неудачи,
ожулена от острата коприва
на неуспеха, в дните болни, крачещ...
Понякога и любовта е жертва. ...
  280 
Аз мисля си, че думите сами
намират своя път към редовете:
римуван дъжд през строфите ръми
и нежно напоява малко цвете...
Понякога са думите мираж, ...
  255 
Още тихия шепот в безлунните нощи ще помним –
отпечатък един на душите ни грешни и луди,
дето в тъмните доби върлуват отдавна бездомни,
непознати за себе си, в чужди посоки се губим…
И навярно сме сенки по пясъка бял на безкрая, ...
  186 
Приютявах минутите бавно
между двете си длани в нощта,
че се борех за точка отправна
и Вселени пребродих пеша…
Но към тебе аз мост не намерих ...
  335 
Като сълзица чиста, нежен блян,
красива беше тя – едно момиче…
И под покров от девствения свян
горещата ѝ прелест там занича.
Разресваше той нейните коси ...
  266 
В главата ми от мисли пак звъни
и думи, някак странно неудобни…
Спаси ме от измислени вини –
да ги изгоня, вярвай ми, не смогвам!
От чакане душата ме боли, ...
  372 
Сякаш нишка невидима свързва
тези тихи минути с безкрая…
Нощ далечна дали ни обвърза
и напомни ли бегло на рая?!
В оня миг само мисъл с теб бяхме! ...
  208 
Защо ли чувствата по теб пилях,
подобно на прашинките от урна…
Убита от съмненията бях,
по болката си можех да се сурна,
да падам вечно в гробна самота, ...
  207 
Няма път, по който да се върнеш –
смете го на юли зноят зъл,
плъзва леко мисълта кахърна –
тръгна си, тъй както бе дошъл!
Тръгна си, а каза, че оставаш… ...
  452  17 
Навярно ми се случи за урок,
да не забравям истините прости –
човекът по природа е жесток,
ранява надълбоко и до кости,
а рана нелекувана кърви, ...
  299  10 
Когато можех още да заплача,
откупила мечтите си стаени,
гадаех как да им поставя стреме,
а после да препусна с тях към здрача…
Тътрузеха се черните ми мисли, ...
  216 
Аз не съм се родила наново
след жаравата в твойте очи,
няма помен от моето слово,
премълчаното още горчи.
И не съм замечтала отново ...
  256 
Сънувах ли, сънувам ли минутите,
на искрено доверие и нежност?!
В душата ми тъй тъмно е и смутно е.
А мислите ми вдигат сто метежа.
Повярвах ли наивно аз на думите, ...
  401  13 
Похапвам от обществената пита,
на всякакви гешефти аз съм крал,
край мен върти се долнопробна свита,
до днеска все живот съм си живял…
Душата си щом трябва ще заложа. ...
  430  15 
Отдавна примирих се, че те няма.
Стрелките на часовника мълчат.
А спомените дразнещо безсрамни,
по тъмна доба в мислите гълчат.
Но думите изтрити от ума ми ...
  302 
Нейде из гората стара
храст бодлив порасна.
Никому той няма вяра
и е тъй опасен –
остри са му трите клона, ...
  1298  18 
Денят е сив като графитен щрих.
Ридае облак с бисерни сълзи.
От болката аз глътчица отпих.
В мен чернотата пагубна пълзи...
Търгувам и се чувствам тъй сама, ...
  612  14 
Random works
: ??:??