Dec 5, 2013, 9:52 PM

Едно момиче

  Poetry » Other
652 0 5

http://www.clip4e.com/play_petq_dubarova_otkys_ot_filma_trampa.htm                                    

                                        На Петя Дубарова

Едно момиче слънчево и топло

ни прави крехки, весели вълшебства.

И светва кротко доброта  наоколо.

Завръщаме се  в синьото си детство.

 

Момичето ни води все нагоре.

Припомняме  си тайнствени вселени.

С тревите разговаряме и спорим. 

Разплитаме пространствата зелени.

 

Момичето се смее.То ни вярва.

Щастливи сме. Олекнали и луди.

Обичаме прекрасната му дарба

цветята да превръща в пеперуди.

 

Внезапно плитката му  се изгубва

във бялата прозрачност на мъглата.

Оставаме самотни. Слепи. Груби.

А някъде простенва гузен вятър.

 

На 4.12.1979 год. най-талантливата млада поетеса на България

слага край на живота си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...