Aug 24, 2012, 10:07 AM

Едно момиче, драскащо поезия

1.6K 0 8

Поезията е изкуство, не забравяйте!

Тя е талант и чувство, и копнеж.

Тя сянка може да е скрита в храстите

или крещящо соло на един певец.


Поезията ражда много спорове:

за ритъм, за римуване, за теми...

Замисляте ли се, че точно този стих,

за теб добър, за мен - несъвършен е!


А как да се науча да оценям

и друг да критикувам твърде смело?!

Поетите не пишат зарад сцена,

не хранят със похвали свойто его.


За вас едва ли ще съм нещо ново -

едно момиче, драскащо поезия -

но никой няма да ме спре да дишам

в своя свят на слънчеви творения!! 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рая Саварева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...