В едно безвремие опитах да танцувам,
но времето не стигна и за миг.
Една мечта опитах да сънувам,
но нищото събуди ме със вик.
Една стихия опитах се да бъда,
но никого и нищо не сломих.
Една сълза опитах да събудя,
но с допир само взех, че я стопих.
Една усмивка опитах да даря,
но никой нищо не видя.
Едно мълчание до края на света
и нека властва мрак и суета.
© Някоя All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!