Jan 17, 2018, 12:33 AM

Едно привидение 

  Poetry » Love
337 0 3

Обичам те! Такава – срамежлива.
Момиче със неонови очи.
Отричана дори от самодиви,
заключена в сърцето ми бъдѝ.

На полъха дете си неродено,
макар да имаш четири лица.
И хората те гледат заслепени,
от блясъка на сляпа красота.

И допирът на длани елегични,
признавам, че отново възроди
момчето, от което си обичана,
момиче със рисувани коси.

Обичам те. Такава. Замечтана.
Наричам те по име във съня.
И тичаме от блясък обладани,
към тихата душа на вечността.




 

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??