Едно привидение
Обичам те! Такава – срамежлива.
Момиче със неонови очи.
Отричана дори от самодиви,
заключена в сърцето ми бъдѝ.
На полъха дете си неродено,
макар да имаш четири лица.
И хората те гледат заслепени,
от блясъка на сляпа красота.
И допирът на длани елегични,
признавам, че отново възроди
момчето, от което си обичана,
момиче със рисувани коси.
Обичам те. Такава. Замечтана.
Наричам те по име във съня.
И тичаме от блясък обладани,
към тихата душа на вечността.
© Димитър Драганов All rights reserved.
