Едно врабче на кораба...
Едно врабче на кораба...
Врабецо малък, заблуден,
защо на кораба остана
и чуруликаш възхитен
пред чудото на океана?...
И теб ли синята мъгла
на далнината не стъписа,
та със възторжени крила
във друг живот подири смисъл?...
Но ще ли можеш издържа,
мой скитнико, безкрайно малък!...
На светлината тук дъжда
се случва, с дни не превалява.
Тогава и не виждаш бряг
до хоризонта, ни оттатък,
където веселият злак
на сушата за отдих кратък
да приюти дори за миг
крилата дръзко размечтани!...
... Хей, мой безумен чик-чирик
и теб ли грабна океана
във всеобхватната си власт
със чудото на синевата?...
И ти ли чу насъне глас:
- Стани и поеми със вятъра!...
Коста Качев,
някога в Пасифика
© Коста Качев All rights reserved.
