Еднооко сърце
Не видя ли, когато си тръгна онази -
дебелата, с къси крака?
Лъжливо живяла, целенасочено пазила
тайната, че тя е любовта...
Не видя ли я? Толкова грозна е.
Изсипа се тежко отгоре. Замрях.
Прегоряла от страсти, колхозна,
с тен от мъки и бръчки от грях.
Как не си я видяло, сърце! Невъзможно е!
Ти за мене работиш, не за слава навън.
И сега биеш в такава тревожност,
недоспало от ревностен сън.
В тези нощи с упойка от блянове
тя е сторила също като с други. Избира ги.
И днес си еднооко затова,по план
очите любовта колекционира ги.
Не те е ослепила наведнъж,
да мине време и да се завърне.
Завалят ли спомени в дъжд
ти вече сляпо ще си... За да те прегърне.
© Ниела Вон All rights reserved.
