Еднооко сърце

danisab (Ниела Вон)
214 312

5.04.2008 г., 19:04 ч.

Поезия » Любовна

482 0 3

Не видя ли, когато си тръгна онази -

дебелата, с къси крака?

Лъжливо живяла, целенасочено пазила

тайната, че тя е любовта...

Не видя ли я? Толкова грозна е.

Изсипа се тежко отгоре. Замрях.

Прегоряла от страсти, колхозна,

с тен от мъки и бръчки от грях.

Как не си я видяло, сърце! Невъзможно е!

Ти за мене работиш, не за слава навън.

И сега биеш в такава тревожност,

недоспало от ревностен сън.

В тези нощи с упойка от блянове

тя е сторила също като с други. Избира ги.

И днес си еднооко затова,по план

очите любовта колекционира ги.

Не те е ослепила наведнъж,

да мине време и да се завърне.

Завалят ли спомени в дъжд

ти вече сляпо ще си... За да те прегърне.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.