Едва
Вързах ги всичките. В тъмното ъгълче.
Триста са. Трудно е, но ги побрах.
Стига животе, безсрамно си лъгал, че
някой разбира ни. Мен или тях.
Изпотроших всички стомни от бързане
и ви разплисках спокойния ден.
Ето, духът ми надеждно завързан е,
смело търсете виновната в мен.
Аз не се крия. Живея си в песните
там ме търсете... Адресът ми нов.
А откачалките? Те са най-лесните,
тях укротява ги само любов.
Светят словата ми нощем обичани,
сутрин съм само душа и очи,
а откачалките грохват от тичане...
Само сърцето едва, но мълчи..
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря ти!
