Едва ли ще зажалиш...
Едва ли ще зажалиш...
Ако зажалиш някой ден
за драмска ракия...
Едва ли ще зажалиш някой ден –
дори на сън не си го и помислям!
Ракия няма – ако питаш мен –
а виното не знам дали не вкисна,
додето все те чаках с оня кон
през портите високи да прескочиш.
Звездите от небесния балкон
размърдали се бяха като кошер
в оная нощ, когато не дойде
и твоят шарколия се обърка...
Бях дръпнала ръждивото резе,
щом старците заспаха, като мръкна...
А мракът беше – да го режеш с нож! -
и би погълнал жадно всяко чудо,
и виното кипеше в нея нощ,
и помня, че те исках до полуда.
Днес тате си мълчи, а мама - тя
все още се надява да наминеш,
но огънят в очите ми изтля...
и пепел – със лопата да я ринеш!
Недей да жалиш – даже някой ден
от жажда и чепикът да те стяга.
Ракия няма – ако питаш мен.
Отивай си – и шапка на тояга!
© Галена Воротинцева All rights reserved.
