Едвам
Ще остаряваме - едвам, едвам,
сега сме на по двадесет години,
и мисля си, че мойте пръсти,
са съответните на възрастта ми.
Но ще остаряваме - едвам, едвам,
и сиви нишки ще се стелят по косите ни.
Ръцете набраздени до предел,
ще обикалят орбита на дните ни.
А те ще бъдат тежки, недоспали,
опънати, извити наобратно.
Ще се изгуби нашето величие,
ще се затрием от земята безвъзвратно.
После внуците ще мачкат небосвода,
ще шарят с пръстчетата по природата,
а ние ще приличаме на въпросителни,
които някога наподобявали на хора.
Но сега на по двадесет, и ето,
остаряваме – едвам, едвам...
Отместиш ли с ръка пердетата,
виждаш баби и изпитваш срам.
© Стела All rights reserved.
