libertasanima (Стела)
129 106
Jul 20, 2016, 4:58 PM

Едвам 

  Poetry
566 0 4

Ще остаряваме - едвам, едвам,

сега сме на по двадесет години,

и мисля си, че мойте пръсти,

са съответните на възрастта ми.

Но ще остаряваме - едвам, едвам,

и сиви нишки ще се стелят по косите ни.

Ръцете набраздени до предел,

ще обикалят орбита на дните ни.

А те ще бъдат тежки, недоспали,

опънати, извити наобратно.

Ще се изгуби нашето величие,

ще се затрием от земята безвъзвратно.

После внуците ще мачкат небосвода,

ще шарят с пръстчетата по природата,

а ние ще приличаме на въпросителни,

които някога наподобявали на хора.

Но сега на по двадесет, и ето,

остаряваме – едвам, едвам...

Отместиш ли с ръка пердетата,

виждаш баби и изпитваш срам.

© Стела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесах идеята на творбата, за преждевременно остарелите млади хора.......дано има все по рядко, поздравления от мен!!!
  • Поздрав, Стела!
  • На двадесет години и такива мисли.
    Стела,да намериш на лирическата един хубавец и мислите и ще тръгнат в съвсем друга посока.
    С усмивка.Поздрав!
  • Обръщам се към лирическата: Ей, срамежливке, я да не се криеш зад пердетата! И какъв е този срам, какво е това стареене! Жената преминава през три възрастови етапа: момиче, девойка, млада жена, млада жена, млада жена... Така че живей си живота, бъди здрава и щастлива и хич да не ти пука!
    Поздрави, Стели!
Random works
: ??:??