* * *
Края на моето объркване
ли се опитваш да провокираш?
Ще се опитваш до побъркване,
но няма да започнеш да разбираш.
Провалям се с въодушевление,
скрий ме, ако можеш, спаси ме, ако можеш,
но аз съм дяволско творение -
продукт на обстоятелствата.
Бягам нагоре, не напред,
не мога да се състезавам с вас.
Аз съм всеки закачен портрет,
няма нищо в мен от днес нататък.
Къпя се вече във локви
от кръв на убити мечти,
говоря си с призрачни вопли,
прегръщат ме черни мъгли.
Аз вече не обичам и не мразя,
защото вятърът през мен минава
и ме изчиства от долните ви чувства,
той иска ме и малко ми остава -
накрая ще се слея с него...
и ще бягам нагоре в безвремието,
където няма да ме боли
и където ще се отдам на опиянението
от радостта, че сте сами.
© Полина димова All rights reserved.
