kasius (Бостан Бостанджиев)
387 1701
Nov 10, 2006, 8:25 AM  

Его 

  Poetry
562 0 6

Човек се нуждае от себе си –

гаранция пълна, ти давам.

Ненужни са всякакви ребуси –

човека, до болка познавам.

 

И ти го познаваш, и виждаш го –

с лица разнородни навсякъде,

но, всяко лице носи егото,

на своето лично, нанякъде.

 

Във векторна скала показано –

лице плюс лице, плюс лице,

е равно на нула в отрязано

от време-пространство, парче.

 

Инертно пък, иначе казано –

народ от лице, плюс лице,

стои си на място и смазано,

е егото с общо тире.

 

В деление, никак погледнато,

не може лице към лице,

да отнесеш, че последното,

е нула, делима, на не.

 

И нула по нула – не става,

че его по его, е прах...

Народ от нули в държава –

държавата прави, за смях.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??