Его
Човек се нуждае от себе си –
гаранция пълна, ти давам.
Ненужни са всякакви ребуси –
човека, до болка познавам.
И ти го познаваш, и виждаш го –
с лица разнородни навсякъде,
но, всяко лице носи егото,
на своето лично, нанякъде.
Във векторна скала показано –
лице плюс лице, плюс лице,
е равно на нула в отрязано
от време-пространство, парче.
Инертно пък, иначе казано –
народ от лице, плюс лице,
стои си на място и смазано,
е егото с общо тире.
В деление, никак погледнато,
не може лице към лице,
да отнесеш, че последното,
е нула, делима, на не.
И нула по нула – не става,
че его по его, е прах...
Народ от нули в държава –
държавата прави, за смях.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
