Седя и си мисля, че си отвратителен,

но всъщност не си - лъжа се,

не е лъжа - щом не си вярвам - мисля, че мога

да те обичам, но...

Търся поле за изява. Ти си релефен.

Не мога да се нагъна преждевременно. Още

съм млада

и равна или неразорана.

Нямам дупки от хората и хълмове от онова,

което рита отвътре стените от кръв, вени и мускули

на нетялото.

Те са още здрави и еластични. Трябва да ритне

много пъти на едно място в полза на релефа.

Мисля, че съм полирана - полубронирана -

засега изолирана.

До мига, в който оставя мисълта да се изплъзне от

горещата черепна кутия с изгорял десен реотан

и я пусна в полет - да се върне с празна човка или

с маслинова клонка в ковчега, където някои

познават земята под водата, а други не.

Все още повечето да. Скоро заваля.

Но аз обичам новородените, защото

съм тяхна майка и

искам да се уча с тях.

Мисля, че не си ми нужен за това.

Но децата ми трябва да имат баща.

Тялото ми те желае, ограничено от избора.

Нетялото те презира - не го заслужаваш.

Усети ли противоречията?

Така е, защото аз вече започнах, а ти изоставаш.

Нетърпелива си - чувам гласа ти -

намали, намали - имаш девет живота!

Мразя котките - знаеш ли какво значи това?

Често ще пускам белия гълъб.