Его
Седя и си мисля, че си отвратителен,
но всъщност не си - лъжа се,
не е лъжа - щом не си вярвам - мисля, че мога
да те обичам, но...
Търся поле за изява. Ти си релефен.
Не мога да се нагъна преждевременно. Още
съм млада
и равна или неразорана.
Нямам дупки от хората и хълмове от онова,
което рита отвътре стените от кръв, вени и мускули
на нетялото.
Те са още здрави и еластични. Трябва да ритне
много пъти на едно място в полза на релефа.
Мисля, че съм полирана - полубронирана -
засега изолирана.
До мига, в който оставя мисълта да се изплъзне от
горещата черепна кутия с изгорял десен реотан
и я пусна в полет - да се върне с празна човка или
с маслинова клонка в ковчега, където някои
познават земята под водата, а други не.
Все още повечето да. Скоро заваля.
Но аз обичам новородените, защото
съм тяхна майка и
искам да се уча с тях.
Мисля, че не си ми нужен за това.
Но децата ми трябва да имат баща.
Тялото ми те желае, ограничено от избора.
Нетялото те презира - не го заслужаваш.
Усети ли противоречията?
Така е, защото аз вече започнах, а ти изоставаш.
Нетърпелива си - чувам гласа ти -
намали, намали - имаш девет живота!
Мразя котките - знаеш ли какво значи това?
Често ще пускам белия гълъб.
© Спунк All rights reserved.
