Огледало с безброй страни
да се чудиш откъде да се огледаш,
но я вземи се спри,
вече прекаляваш.
Твоето его е единственото, което ти съзираш,
затова престани да се прехласваш и позираш.
Незнайни тайни въртят се в твоята глава
спри да гледаш, а разбери сега.
Това, което търсиш, не ще откриеш,
докато не изгониш и покриеш
него - твоето тъмно, злостно его.
За себе си само имаш ти уши,
искаш да се лее от твоята уста : Аз, аз, аз, аз...
прекрати властта на егото завчас!
Знаеш какво е правилно, състрадателен, учтив,
говориш, ала си страхлив -
с егото не спориш.
Объркан си, живееш задкулисно,
гледаш живота си през екран на телевизор.
Съзнателно страха усещаш,
но за да се промениш, вътре не поглеждаш.
Оставяш своето съзнание на течението
и сърцето на тъмното, влечението,
егото изпълва всяка твоя мисъл,
по твоето съзнание е някой бил написал:
Тоз човек, хванат и завлечен,
в тъмнината хвърлен и обречен,
в омраза и завист вречен
и покварен от страха си вечен,
в ласкателство, лъжи облечен,
надява се да чуе вече
думите на своето его.