Изплакано
Толкова стъпки, изгубени в шумата,
толкова клетви, разпилени по вятъра,
толкова ласки, умрели в очакване,
толкова спомени, удавени в болката...
Търся път, събирам думите,
търся дъга, отмивам дъжда,
търся надежда - отключвам вратата,
рисувам импресии, пъзел от мигове...
Като земята, от порой натежала,
и дъгата - от слънцето съживена,
шепа вяра от вечността ще си взема, ...