27 окт. 2020 г., 08:24

Ех, животе...

599 3 11

Изплакано

Толкова стъпки, изгубени в шумата,
толкова клетви, разпилени по вятъра,
толкова ласки, умрели в очакване,
толкова спомени, удавени в болката...

Търся път, събирам думите,
търся дъга, отмивам дъжда,
търся надежда - отключвам вратата,
рисувам импресии, пъзел от мигове...

Като земята, от порой натежала,
и дъгата - от слънцето съживена,
шепа вяра от вечността ще си взема,
капка любов - да пребъда във времето!

26 10 2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...