27.10.2020 г., 8:24 ч.

Ех, животе... 

  Поезия
420 3 11

Изплакано

Толкова стъпки, изгубени в шумата,
толкова клетви, разпилени по вятъра,
толкова ласки, умрели в очакване,
толкова спомени, удавени в болката...

Търся път, събирам думите,
търся дъга, отмивам дъжда,
търся надежда - отключвам вратата,
рисувам импресии, пъзел от мигове...

Като земята, от порой натежала,
и дъгата - от слънцето съживена,
шепа вяра от вечността ще си взема,
капка любов - да пребъда във времето!

26 10 2020

© П Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??