27 oct 2020, 8:24

Ех, животе... 

  Poesía
412 3 11

Изплакано

Толкова стъпки, изгубени в шумата,
толкова клетви, разпилени по вятъра,
толкова ласки, умрели в очакване,
толкова спомени, удавени в болката...

Търся път, събирам думите,
търся дъга, отмивам дъжда,
търся надежда - отключвам вратата,
рисувам импресии, пъзел от мигове...

Като земята, от порой натежала,
и дъгата - от слънцето съживена,
шепа вяра от вечността ще си взема,
капка любов - да пребъда във времето!

26 10 2020

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??