Колко малко трябва на човека!
Гласът ти при колата ме настига -
усмихната ми махаш от балкона.
И щом към тебе погледа си вдигам,
две думички устата ти отронва.
Не, нищо важно - просто си решила
за сбогом, тъй, да ми помахаш леко.
„Приятен ден!” с една усмивка мила!...
Как стопля туй сърцето на човека!
Честит съм, че си винаги до мене,
а двама уж сме толкова различни!...
Дано тревоги, грижи и проблеми,
не ни направят утре безразлични!...
Мечтая си, когато остареем,
да можем пак тъй нежно да си бъбрим,
на огъня любовен да се греем,
щастливи да сме да не си омръзнем.
Сега ще бързам, времето ме гони.
Потеглям, а в душата ми е леко!
Целувка ми изпращаш от балкона!...
Ех, колко малко трябва на човека!...
© Роберт All rights reserved.
