Ех, любов, любов, ти париш...
Беше преди време. В мрежата, късмет за мене -
запознах се с поет: даровит, сладкогласен и напет!
Обсипваше ме с римувани посвещения,
що луни, звезди, и млечни пътища преброди,
преплува реки от сълзи и морета от ураганни вълни,
омаян от магнетичната ми визия, а дваж повече
от богатата ми пребогата душевна красота!
Останала без думи, само приемах и... чета.
Приятелка моя докато ми се похвали, че Мъжа
в мрежата открила, от щастие чак растели ѝ крила!
И ми праща и аз да прочета същите творения
и въжделения, само дето адресът този път е тя!
Двете влюбени овчици, част от таз тигрица,
кротко и с копнеж, под прикритие тигрици,
ще го чакаме на среща, обеща той с букет
огромен рози алени за разпознаване да се яви,
а и любовните си чувства реално да заяви!
Само дето пристига не с букет един, а с една
оклюмала и поомачкана, сякаш в джоба носил я,
роза във ръка, буйните коси скрил под шапка
да не видим му плешивата глава.
- Здрасти, аз съм тази, и музата, и любовта!
- Здрасти, и аз съм тази, музата и любовта!
- Я да видим как ще разделиш на две розата една!
Тука свършва приказката, три дни яли, пили...
и профилите в мрежата някои си изтрили!
Само дето ние с приятелката пихме,
стиховете препрочитахме, и се веселихме,
А поетът с двеста излетя, може би на друга среща,
щото розата грижливо си прибра... Е-хааа!
© П Антонова All rights reserved.
сега би трябвало да е ""запознах се с поетИ: даровитИ, сладкогласНИ и напетИ!"
