Ехо
ЕХО
По теб заскрежените висулки от ехото остават,
мигът от бяла приказка в нас мълчи.
От този свят прокълнат, отивам си в забрава...
Сега защо са тъжни твоите очи?
© Мимо Николов All rights reserved.
ЕХО
По теб заскрежените висулки от ехото остават,
мигът от бяла приказка в нас мълчи.
От този свят прокълнат, отивам си в забрава...
Сега защо са тъжни твоите очи?
© Мимо Николов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...