Пулучих пувикватилна въпроснъ:
„Уф, къде съ губиш, липсвъш ми?"
и туй мъ трогнъ, дажи мъ троснъ,
тъ къту ревнъх, тиче, тъ чак ръми.
И ши убадя (не туй кой мъ питъ,
че то койту е, знай чи гу убичъм).
Не, другу ши кажъ, ни съм сърдитъ,
одих дъ триниръм, скачъм, тичъм.
Знам кво ши кажити - „Дъртъ бабо,
их ти къде пъ рипъш, ни ти е ден?".
Мъ ни сти прави, триниръх здраво,
аз съ къстиръх нъ „Тънцувъй с мен". ...