С благодарност към най-добрата ми приятелка Ели за споделената история.
До камъка край стария дувар,
погалено от слънчице добричко,
едно змийче след ледения март
бе проснало снага да се припича.
Не щеш ли зърна го съседът зъл
награбил брадвата си крива, скочи.
Подгонено в пустеещия кър,
из храстите се шмугна смочето.
А той след него бързо изтърча,
преследва го до съхнещата бара
притисна го и миг подир това ...